Крепостна стена
Музеен комплекс „Южна крепостна стена и кула“ е разположен в югоизточната зона на полуостров „Скамний“ – основна част от Архитектурно-исторически резерват „Старинен Созопол“. Създаването на музея е провокирано от интересните археологически открития при събарянето на стара къща. При изкопните работи са открити добре запазена част от южната крепостна стена, правоъгълна стражева кула, зърнохранилище заедно с 12 питоса (огромни делви за жито) и други по-дребни находки, както и античен кладенец датиран от IV-III век пр.н.е.
Познатата ни в наши дни крепостна стена е била строена и после многократно достроявана в периода IV – XIV век, като е функционирала до средата на XVII век. Градежът на стената е от двулицева зидария от ломен камък споен с хоросан. На места са използвани подравнителни тухлени пояси, „опус микстум“. Височината на крепостната стена е варирала между 8 и 11 метра, в зависимост от терена, а широчината е била около 1.70 метра. В основата на стената на разстояние от 5 – 10 метра е имало отводнителни отвори.
Стражевата кула, експонирана в музея, е с височина 14 метра, спазвайки изискването кулите да се строят с най-малко 2 метра по-високи от крепостния зид. Тя е правоъгълна, с плътна зидария, като във височина е имала бойници, от които се е осъществявала защитата и дървена надстройка като покрив.
Зърнохранилището датира от V – VI век, когато град Созопол е разполагал с най-голямото по Черноморието пристанище за износ на зърно. То е с размери – 22 метра /дължина/ на 14 метра /широчина/. На базата на тези данни, зърнохранилището е определено като най-голямата сграда, открита при археологически проучвания, осъществявани на територията на град Созопол. Впечатляващи са акустикага, спецификата на зида и хидрофобната обмазка на сградата. Зидът е широк 140 см. Хидрофобният характер на обмазката обуславя нейната роля за запазване на житото невредимо, въпреки неговата близост с морето. Интересно е да се отбележи, че в древността, над зърнохранилището са съществували казармени помещения, в които са живеели стражите, охраняващи крепостните кули по протежение на Южната крепостна стена.
Античният кладенец е една уникална недвижима културна ценност. Кладенецът е построен през IV – III век пр. н.е. и е част от култов комплекс, „НИМФЕУМ“ създаден в чест на „Трите нимфи“. Изграден е от каменни блокове – квадри пясъчник, плътно прилепени един към друг, без спойка. Градежът без спойка е характерен за строежната практика на древните гърци. Любопитен е фактът, че при археологическите разкопки, от дъното на кладенеца отново бе забелязана да бликва сладка вода!
В музея могат да се видят и оригинални части от водопровода на древна Аполония Понтика. Според археолозите водопроводът датира от V век пр.н.е., което ни дава представа за удивителното ниво на развитие на древните цивилизации по тези земи. Наоколо могат да бъдат забелязани амфори, питоси и керамични фрагменти, открити при разкопките. Сградата на музейния комплекс е лесно достъпна за хора с увреждания, тръгвайки в посока изток от Морска градина по улица „Южна панорамна алея“ непосредствено над нивото на Черно море.
