История на града

Созопол – един от най-древните и красиви Български градове – известен от 610 година пр. Хр., когато тук се заселват гърци от малоазиатските градове Милет и Фокея и основават град Аполония Понтика. Следващите няколко века Аполония има най-голям принос за интересната история по Западния черноморски бряг. Градът е „богатеел“ от търговия и занаятите на траките, става център на стопанския обмен в югоизтока на Балканския полуостров. Освен водещ търговски център за региона, Аполония Понтика е бил и основен център на културата, заради което, градът често е бил наричан Аполония Магна или Велика Аполония.

Следват вековни войни с основаната през 510 г пр. Хр. Месемврия, днешен Несебър. От 520 г. пр. Хр. полисът Аполония пръв по западния бряг на Черно Море започва да сече монети – оболи, драхми и тетрадрахми. Знакът върху монетите и емблема на Созопол е котвата, още едно доказателство за значението на търговията и пристанището.

През трагичната за града 72 година пр. Хр., римският пълководец Марк Лукул покорява земите на днешна Бургаска Област, а Аполония ограбва и изгаря до основи. По-късно градът е възстановен но никога не достига предишното си величие. Следващото име, под което е познат е от 431 година – Созополис, в превод Град на Спасението. След основаването от хан Аспарух през 681 година на българската държава, Созопол е в чертите на България. Но както редица гранични селища често преминава от България към Византия и обратно. Созопол е под турска власт от април 1453 г. В турски документи от ХУ-Х1Х век е отбелязано, че Созопол е голям християнски град с около 5000 жители -трети по големина след Варна и Анхиало. При освобождението на България 1877-78 г. в Созопол са живели около 4400 души, с основен поминък риболов.